• Изграждане на система за локално парно отопление

  •                Изграждане на локално парно

    Изграждането на системата за локално парно отопление независимо дали е с котел, камина  или с печка следва няколко определени етапа:
    1. Изчисляване на необходимата мощност и избор на  котел.

    2. Изчисляване на глидерите в зависимост от площта, която ще се отоплява.
    3. Изготвяне на схема и типа на инсталацията- отворена или затворена (ВАЖНО- за системи които работят на твърдо гориво е желателно да бъдат отворен тип, защото тяхната температура не може да се контролира толкова прецизно,колкото при системите на течно гориво или пилети).
    4. Избор на вида тръби (ППР,ППР-Стаби,Медни или PEX-AL-PEX) и тяхното сечение.
    5. Пробно пълнене, обезвъздушаване и проба на инсталацията.

     Избора на уреда, който ще изберете общо взето зависи от горивото, което ще използвате.
    Камините, които са с метални камери например не са много подходящи за горене на въглища. Въглищата развиват много висока температура, при което се получава сгруя. Също така от високата температура ламарината на водната риза, на която и да е камина се раздува и амортизира по – бързо.

    Камините с чугунена водна риза са по издръжливи.

    Котлите биват с желязна водна риза и с чугунена водна риза.

     

    За разлика от камините с водна риза, котлите са с значително по – висок коефициент на полезно действие (КПД).
    Според материала за горене 4 вида: на ток, на газ, на нафта и на твърдо гориво.

     

    Изчисляването на мощността спрямо квадратурата се прави като се вземе под внимание вида на жилището – дали е санирано и със каква дограма е:
    1. Прието е за санирано жилище със стандартна височина 2,5м. – 2,7м. отопляващата мощност за един кв. метър да е 150W.
    2. За жилище, което не е изолирано тази мощност е 210W за кв. метър.
    3. За средно (частично) изолирано жилище приемаме стойност около 180W за кв. метър.
    При избора на котел и радиатори трябва да се вземе под внимание мощността необходима за затоплянето му. Желателно е да се избере по мощен котел за дадено помещение, за да не се получи недостик на мощност.
    Пример:
    Ако имаме добре изолирано жилище с обща квадратура от 85 кв, то умножено по 150W за квадратен метър и се получава – 12750W. От тук нататък следва да изберете котел с не по – малка мощност от поне 13 KW.
    Добре е да се предвиди запас от около  10% за „пасивна мощност“,  за да не разчитаме на максималната мощност на водната риза.

    Радиаторите, които могат да се използват са следните:
    1. Панелни (стоманени)
    2. Алуминиеви
    3.Чугунени

    Тръбите, които препоръчвам да се използват са многослойните тръби (PEX-AL-PEX) или ППР.
    Важно е да се знае, че сечението на тръбата, която захранва колектора трябва да бъде с диаметър  1“ или 3/4“ минимум. Захранващата колектора тръба, която излиза от котела (камината) може да бъде медна, ППР-Стаби. Поцинкованите тръби също стават, но при употреба на вода за водната риза -кислорода взаимодейства с цинка и ускорява корозията на металните части в системата.
    1. От колектора до радиаторите се използват тръби с по – малко сечение – Ф16 мм за близките радиатори и Ф20 мм за по – далечните.
    2. Тръба със сечение Ф16мм може да пренесе до 3200W.
    3. Тръба със сечение Ф20мм може да пренесе до 5400W.

     Следва избора на флуид:
    1. Вода – използва се за инсталации, които се използват постоянно и не се източват често. Освен това водата след няколко часа работа се „умъртвява“- съдържанието на кислород  е минимално, което намалява корозията на металните части на инсталацията.
    2. Антифриз етилен гликол (антифриз за коли) Температура на кипене 197 C- използва се за системи, които се ползват рядко.Освен това е силно отровен и не се препоръчва за ползване в домашна обстановка.
    3. Антифриз пропилен гликол -Температура на кипене 188 C– много слабо отровен и годен за ползване в домашна обстановка.
    Освен, че антифриза не замръзва той завира при по-висока температура.

     При прокарването на тръбите и монтирането на радиаторите трябва да се знае следното:
    1. Монтирането на радиаторите не трябва да бъде по – ниско от 10 – 15см. от пода, защото се нарушава циркулацията на въздуха и КПД- то на радиатора.
    2. Радиаторът  трябва да е добре нивелиран.
    3. Тръбите трябва да са отдрязани право със специална ножица, след което отворът трябва да се калибрира с калибратор, за да пасне с адаптора.
    4. Огъването трябва да се извърши със специален уред (пружина), за да не се пречупи  тръбата.
    5. При полагането на тръбите в замаската или в стената е задължително те да бъдат в гофрирана тръба заради температурните разширения.

    След  свързването на тръбите  и пълненето на системата е възможно прокапване, което се отстранява като се пристегне на студено. Ръчните обезвъздушители на радиаторите са  за предпочитане, а автоматичните  –  за водната риза (на бойлера, ако е със серпентина и в най  – горната част на топлата вода на камината).
    Радиаторите се свързват като топлата вода влиза в горната му част и излиза от долния му край.
    Има много въпроси относно  начина на свързване(едностранно или на кръст) – лично аз съм против свързването на кръст освен ако, примерно радиатор с височина H600 надхвърля 17 глидера.

    Пълненето е препоръчително да става от най – ниската точка на системата, а не от разширителния съд, тъй като се получава така наречената „въздушна тапа“. Тя се отстранява като се обезвъздушат всички радиатори и всички обезвъздушители по системата, както и помпата. Радиаторите трябва да се следят дали загряват равномерно и ако се налага се обезвъздушават по още веднъж при достигане на работната температура, която е 70 – 80 градуса. Недостигането на тази температура означава, че системата не е изчислена правилно. На камината (на топлата вода) трябва да има вграден чрез гилза термометър за следене на температурата на изходящата вода, както и термостат контактен или вграден по същия начин, който командва водната помпа.
    Поради големия интерес прилагам и примерна схема, която е за отворен тип система.

    Схема за парно._1

    от Васил Василев

    Благодаря на читателите за отделеното време, дано съм бил полезен.

    Моля за вашите коментари или въпроси по темата, ще се радвам да помогна.

    Искам да се извиня предварително на всички за закъснелите отговори, но имам много работа и ми остава малко време за седене пред компютъра.

%d блогъра харесват това: